"Георги Иванов Марков - убит Англия". Това компрометиращо признание е записано черно на бяло в един от оцелите секретни регистрационни дневници на бившето Второ главно упрвление (ВГУ) на Държавна сигурност. Забележката "убит Англия" е направена от служител на бившето контраразузнавателно управление при сваляне на разработката в архива на МВР на 22. V. 1979 - осем месеца след покушението на писателя в Лондон, категорични са от архива на МВР. Този и още над 20 строго секретни документи на бившето Шесто управление и Първо главно управление (ПГУ, разузнаването) свързани с Георги Марков бяха открити при проучване на служебния архив на бившата ДС.

От дневника за първи път става ясно, че ВГУ също е имало разработка за Марков. Досега се смяташе, че той е имал досиета само в бившето Шесто управление на ДС и ПГУ. Разработката на писателя във ВГУ е била един том, заведена под № ВЕ 10512 (ВЕ - вражеска емиграция) и е спряна на 11. VI. 1974, сочи дневникът. При архивирането є през 1979 тя е била приложена към 5-томната разработка на Шесто управление на ДС срещу Марков, сваленана също по това време в архива на МВР, показва регистрационния картон на писателя. "Отметката "убит Англия" срещу името на дисидента по всяка вероятност е направена да се знае причината, поради която делото се изпраща в архива. Кой през далечната 1979 е предполагал, че нещата в България ще се променят и че в тези архиви някога някой ще се рови", коментира находката началникът на служба "Информация и архив" в МВР полк. Серафим Стойков. Забележката е изписана ръкописно, но за регистрационните дневници това е нормалната практика, разясниха специалисти. Дневникът се отнася за времето от 1973 до 1983 и в него са отбелязани имената на лица, срещу които ВГУ е образувало разработки, датите на прекратяване и свалянето им в архива. Дневникът е заприходен в архива на МВР от архива на ВГУ през 1992 и не е бил проверяван от никого.

Досега не е открит друг документ на бившата ДС за Георги Марков, в който да да е употребена думата "убит". Дневникът от ВГУ е единственото изключение. В архива на контраразузнаването преди години беше открит напълно запазен подробен план за убийство на българския емигрант Борис Арсов през 1974 в Дания, одобрен от бившия първи зам.-вътрешен министър Григор Шопов, чието съдържание "Демокрация" публикува през 1999. Отметката "убит" опровергава всичките досегашни твърдения на ДС, че не е замесена в аферата на моста "Ватерло".

Какво е съдържала разработката на ВГУ за Марков никой не знае, защото през януари 1990 бившият първи зам.-вътрешен министър ген. Стоян Савов я е изискал неправомерно от архива заедно с томовете от делото на Шесто и ги е изпратил в ПГУ, където следите им се губят. Савов пък се самоуби два дни преди да бъде изправен пред съда през януари 1992. В процеса срещу двамата не е разпитан нито един служител на бившето Второ главно управление на ДС, което оставя голяма празнота относно съдържанието и целта на разработката в контраразузнаването.

От новооткритите документи в архива става ясно още, че писателят, за когото досега бившите генерали от ДС и кликата им упорито твърдяха, че той е представлявал незначителна фигура и не е имало сериозен интерес към него, всъщност е заемал водещо място сред тройката изменници на родината, която Държавна сигурност е определяла като главни и най-опасни врагове по линия на идеологическа пропаганда и диверсия срещу НРБ през втората половина на 70-те години. Другите двама са избягалият през 1973 в Испания бивш кандидат-член на ЦК на БКП от 1947 Петър Семерджиев, имигрирал след това в Израел и приелият политическо убежище във Франция през юни 1977 кадрови офицер от ДС Владимир Костов. До измяната на Костов неговото място е заемано от избягалия през 1965 в ГФР Димитър Инкьов, който саркастично е осмивал режима на Живков по ефира на радио "Свободна Европа" под псевдонима Велко Верин. От четиримата обаче единствено Георги Марков се е изявявал активно и най-продължително време (от 1971 до 1978) по "Дойче веле", Би Би Си и "Свободна Европа" - радиостанциите, определени от ДС като вражески центрове за идеологическа диверсия на противника.

Дейността на Георги Марков неизменно е анализирана във всички годишни отчети и планове за работа на митичното Шесто управление на ДС в периода 1971-1978, както и в и редица специнформации, строго секретни справки и анализи от същия период. Между ПГУ и Шесто управление е съществувала секретна кореспонденция, чрез която двете управления на ДС са обменяли оперативна информация за работата си по линия на "вражеската" емиграция и идеологическата диверсия и пропаганда. Името на Георги Марков не само че е най-често подчертаваното в тази кореспонденцията, но и дейността на писателя е подложена на най-сериозен анализ. Нещо повече. Секретната кореспонденция разкрива още една неизвестна досега улика срещу ПГУ, че е имало отношение към покушението срещу Марков. В свой доклад разузнаването изтъква като своя заслуга, че след убийството на Марков ПГУ е провело чрез свои агенти серия активни мероприятия зад граница, с които успешно е отклонило вниманието на Скотланд Ярд и западните спецслужби към изкуствено създадена от ДС следа. Този факт специалистите ще тълкуват като още едно доказателство за съпричасността на ДС към покушението в Лондон на 7. IХ. 1978. Фалшивата диря е отвела детективите на британската полиция към българската емиграция във ФРГ и Австрия, като по този начин е било забавено следствието в Англия. Разследването на Скотланд ярд в Германия е отклонило за известен период вниманието на световните медии от България и по този начин Живков е получил глътка въздух в информационния водопад от обвинения срещу комунистическия режим в София през 1978-1979.

Сензационен е и фактът, че нито един от новооткритите секретни материали не са известни на бившата Прокуратура на въоръжените сили и на Върховния съд, провели съдебния процес срещу последния началник на ПГУ на ДС о. з. ген. Владимир Тодоров, който бе осъден през 1992 за унищожаване на част от досиетата на писателя, нито на следствието за смъртта на писателя. Досега се смяташе, че всички документи по отношение на писателя, разработван едновременно от Шесто управление и ПГУ като обект под един и същ псевдоним "Скитник", са били унищожени от архива на ДС. Новите материали обаче категорично разсейват това твърдение.

"Не съм виждал такива секретни доклади от Шесто и Първо управление, в които се говори за Марков", заяви бившият прокурор на въоръжените сили и главен държавен обвинител в процеса срещу Тодоров о. з. ген. Лилко Йоцов.

Николай Чирипов, председател на съдебният състав, осъдил последния шеф на разузнаването по времето на Живков , подтвърди, че подобни материали изобщо не са представяни в процеса срещу о. з. ген. Владимир Тодоров.

Богдан Карайотов, разследващ до ноември 1999 убийството на писателя коментира новите документи с думите: "Това са "разсейки" за Марков, които са оцелели, защото са останали извън досиетата му и в бързането през 1990 не са били унищожени. Подобни материали открихме в ПГУ. Те са ценни, защото показват истинското отношение на ДС към писателя".

От новооткритите секрети на бившата Държавна сигурност става ясно, че цялата информация по линия на идеологическата пропаганда е била регулярно изпращана от Шесто и ПГУ до ръководството на МВР, а оттам до ЦК на БКП.

Шесто е първото управление на ДС, което е открило разработка за писателя през лятото на 1971. Първоначално то е организирало следенето и подслушването на писателя, напуснал България през юни 1969 заради наложената цензура върху творбите му. След това безуспешно е работило за неговото връщане в България. От 1972 Шесто управление на ДС, създадено през 1967 за борбата срещу идеологическата диверсия, е предприело активни мероприятия за "компрометиране" на писателя в България и в Лондон. От лятото на 1976, след като радио "Свободна Европа" е започнало да излъчва "Задочните репортажи", Марков е вече третиран от тайните служби като "тежката артилерия на вражеската пропаганда", и ПГУ също му е открило разработка. Оттогава датира и активното взаимодействие между Шесто и разузнаването по разработките "Скитник", изтъквано многократно в секретните доклади.

В обзорен доклад за работата си по всички направления от 1977 ПГУ определя Марков, Семерджиев и Костов като "най-активно стоящите на вражески позиции емигранти-интелектуалци". Само пет месеца преди убийството на писателя в друг строго секретен доклад на разузнаването, подписан от тогавашния началник на ПГУ ген. Васил Коцев, се алармира, че "материалите на Георги Марков се отличават с особена ненавист и злоба срещу социалистическия строй у нас и към партийните и държавни ръководители".

"Демокрация" за първи път ще публикува и оцелели документи от архива, потвърждаващи подчинеността на българската Държавна сигурност на КГБ и Кремъл по това време. Страховитото Шесто управление, известно повече като политическата полиция, е работило в тясно сътрудничество с бившето Пето управление на КГБ, отговарящо за идеологията и дисидентите, разкриват още документите. Те вдигат завесата и за една страна от политиката на компартията след европейската среща на върха в Хелзинки през 1975. При новите реалности, постигнати с подписването на заключителения акт на европейското съвещание за сигурност и сътрудничество комунистическата върхушка и ДС изобщо не са и помисляли за интегрирането на България в Европа, а са съзирали единствено заплаха от страните-членки на НАТО за "тотално разузнавателно и идеологическо проникване в НРБ". Това е довело до сериозно втвърдяване и генерална промяна в стратегията на компартията в борбата с "вражеската" емиграция. Новата главна задача, поставена от Живков пред Държавна сигурност, е била по никакъв начин след приетата в Хелзинки договореност за "свободен обмен на хора, идеи и информация" да не се допуска създаване на дисидентско движение в средите на българската интелигенция, както и на опозиция в и извън страната. В тази светлина още през лятото на 1976 ДС е анализирала в своите доклади Георги Марков като един от потенциалните идеолози, който със своите анализи в "Задочни репортажи" открито е подсказвал на интелигенцията у нас най-точно от всички други по какви пътища е възможно комунистите да бъдат ефективно критикувани и да загубят властта. В очите на ЦК на БКП, до който са стигали тези изводи на ДС, името на Георги Марков е станало крайно опасно за властта.

Затова и в началото на 1978 ръководството на МВР е заложило и утвърдило нов план за съвместна работа по делото му, по който Шесто управление вече е работило само за подпомагане на разузнаването в реализиране на новопоставената задача по обединената разработка "Скитник" - "неутрализиране" на дисидента.

Откритите строго секретни материали имат изключителна историческа стойност поради факта, че в последните дни на своето съществуване през януари 1990 Държавна сигурност заличи изцяло 16-те тома от оперативните разработки на писателя и не позволи никой освен нея да се докосне до тях. Така с гузно мълчание няколко генерали от ерата на Живков покриха истината за убийството на Марков. В историята на МВР от промените насам настоящото разсекретяване на материали на ДС, свързани с името на писателя, е безпрецедентно и първо по рода си. Публичното изнасяне на една част от истината за Георги Марков и разработвалата го в продължение на осем години Държавна сигурност стана реалност след достъп до архива на МВР. Новите факти показват, че архивът на МВР крие много тайни за репресивните служби от епохата на комунизма, които още не са прочетени.

Политиците след 1990 не направиха нищо, за да се доведе докрай делото за убийството на Марков, чието име бе записано през 1999 в музея на журналистика в Арлингтън, САЩ не като български гражданин, а като британски журналист. За последен път британската дипломация постави въпроса за убийството на Марков от министъра на външните работи на Великобритания Робин Кук през октомври 1998. Тогава българският президент Петър Стоянов заяви, че отивайки си комунизмът в България е отнесъл част от тайните си, намеквайки че сред тях е и тази за Марков. Находката на неизвестните досега документи обаче е ярко доказателство, че тепъва предстои да се чете страницата за писателя в ДС, заключена досега със секрети, чиято давност отдавна е изтекла за света и за историята.

Кой се е ровил в архивите

До падане на второто комунистическо правителство на Андрей Луканов през ноември 1990 никой простосмъртен не е пускан да припари до архива на Държавна сигурност. Входът е затворен дори за следствието за смъртта на Георги Марков. Комунистите до последно крият, че писателят е имал дебели разработки в Шесто и в Първо главно управление на ДС. Известна промяна настъпва едва след като идва кабинетът на Димитър Попов. Министърът на вътрешните работи в него Христо Данов е първият МВР-шеф, който дава зелена светлина на следователите. "Достъпът до архива на МВР винаги е бил труден, но при мен като министър имаше две изключения - Георги Марков и папата", твърди днес известният столичен адвокат. Благодарение на него следователят по делото за убийството на Марков Богдан Карайотов и колегата му Коста Богацевски влизат в архива на МВР. Двама остават единствените хора, докоснали се до някои от най-съкровените тайни на секретните служби. Там Карайотов открива, че досието на писателя в Шесто липсва. Продължава търсенето в самостоятелния архив на ПГУ, където две години по-късно се установява, че Марков е имал второ досие, което е заличено по нареждане на шефа на разузнаването ген. Владимир Тодоров. За разкриването на този факт на следствието помага бившият зам.-началник на Националната разузнавателна служба Радослав Райков.

В резултат на разкритията, за унищожаване на досиета на писателя пред съда бяха изправени последният шеф на ПГУ ген. Владимир Тодоров и бившият зам.-вътрешен министър ген. Стоян Савов, който се самоуби два дни преди процеса. Поради конспиративния начин на сваляне от отчет и заличаване следите на досиетата военната прокуратура тогава се добира до изключително оскъдни доказателства за унищожаване на разработките. Пред съда като доказателства поради липсва на друго са представени дори ... поверителни бюлетини на БТА. По делото не се прилагат никакви материали на ДС, които да разкрият истинското отношение на тайните служби към Георги Марков. Военните прокурори така и не стигат до новооткритите секрети, които и през 1991 са били в архива. "Навремето, когато провеждахме следствието за унищожаване на досиетата на писателя, всички централни поделения на МВР повече ни пречиха отколкото съдействаха в работата. Въпреки че вече бе изтекла повече от година от 10. ХI. 1989, хора на ДС продължаваха да заемат възлови места в МВР", спомня си о. з. ген. Лилко Йоцов, прокурор на Въоръжените сили и зам.-главен прокурор по онова време. Така се стига до присъдата на Въховния съд, който реши, че Владимир Тодоров е унищожил само една малка част от 16-те тома разработки за Марков, а другата - по-голямата прие, че е изчезнала. За това той получи 10 месеца затвор, които излежа ефективно. През цялото време на следствието и пред съда разпитаните като свидетели служители на Държавна сигурност от Шесто и от ПГУ твърдят, че двете дела на писателя са нямали никаква оперативна стойност, че Марков с дейността си не е представлявал никакъв интерес за тях, и че едва ли не разработките са били заведени чисто формално. Новооткритите документи категорично опровергават тази теза, защото доказват по неоспорим начин, че срещу Марков се е работило изключително сериозно, задълбочено и целенасочено.

Заличаването на досиетата се оказа най-голямата пречка следствието за смъртта на Марков да не бъде доведено до край. Осем години след началото му, през 1998, в прокуратурата се заговори, че то ще бъде прекратено поради изтичане давността на престъплението - един анахронизъм, останал и до днес в българския Наказателен кодекс сякаш да напомня за някогашната привързаност към съветската законодателна доктрина. Следствието все още не е прекратено. От ноември 1999 обаче, когато набързо бе пенсиониран следователят Богдан Карайотов, в българското правосъдие никой не работи по делото.

Вашите мнения...
сентинел работата с/срещу хора продължава... Tornado63@gmx.net 22/12/2003 12:12
karolev sledata vodi kum Lovno-ribarskia saiuz... 22/12/2003 12:12
General. Семинар за Изследване на Абсолютни Ценности. КАНИМ ВИ. Всеки понеделник от 18 часа на публична лекция, филм или културна вечер. Този понеделник , темата е “МЕСИЯТА – НЕГОТОВО ПРИШЕСТВИЕ И ЦЕЛТА НА ВТОРОТО МУ ИДВАНЕ ”. Заповядайте! Чудесна възможност да научите нови интересни неща, да се запознаете с интересни хора и да намерите добри приятели. Семейна ... Цялото менние 22/12/2003 12:12